13 септември, 2010

Среднощни размишления

Всяка една идея, предизвикала ме да пиша, носи със себе си няколко много важни елемента. Първият е създаването на героите. Той обикновено става несъзнателно, в зависимост от самата идея и всеки герой си заема определената позиция. Второто много важно нещо е проучването на детайлите - къде се развива действието, какво точно представлява. Третото нещо, което определя бъдещето на идеята е защо изобщо съм се захванала с нея, каква е целта ми и какво искам да покажа с написването.
Създаването на герой е най-лесно. Главните герои и техните заплетени взаимоотношения са напълно достатъчни за начало. После те сами водят развитието на цялата история, тъй като всеки от тях е индивидуална личност и има свои разбирания за нещата.
Проучването е трудната част. Трябват точни сведения за места и събития, които да те накарат да вярваш на всяка дума, а това далеч не е толкова лесно. За сметка на това е безкрайно интересно и заинтригуващо. Намираш какви ли не подробности, от които използваш едва половината, за да оформиш нужните места, които героите да посещават. Добавяш детайлите и ако имаш достатъчно късмет получаваш желания резултат, който понякога дори те изненадва.
И цялата тази работа може като нищо да отиде на вятъра, ако си нямаш ни най-малка представа защо изобщо си се захванал да пишеш. Това ми отне година на неактивно писане, докато разгадая основната идея до края. За щастие, вече я имам и всичко върви по план. Но преглеждайки кутията със стари изписани листи хартия виждам доста незавършени истории, от които имам няколко любими и някой ден с малко късмет ще успея да разкажа. Най-любимата ми от всички е и най-обърканата в главата ми, тъй като непрестанно някоя идея измества друга и все нещо не се получава - липсва ми третата подробност, а именно какъв искам да е краят. А не искам да свършва, макар главните герои да са ми подписали смъртната присъда досега.
Дори не съм сигурна защо обяснявам всичко това, но поне вече зная какво търся, когато се захвана с писане извън рамките на обикновеното мрънкане и казване на неща на грешното място. Обещах коледнен подарък на моето Муши и възнамерявам да си изпълня обещанието, а утре двете ще се забавляваме страшно много. Време е за сън.
photo by sugargrl14

1 коментар:

Лилия каза...

Всички тези необходими фактори наистина трябва да са осъзнати,последователно преследвани за да има резултат