14 септември, 2010

Любимо мое лято

Развълнувана съм за първия учебен ден, макар да съм убедена, че щом срещна госпожата по биология вече ще плача за лятото и ще искам да не е свършвало. Споменах ли, че това лято ми е едно от любимите. Нямам приказка за разказване, но пък си беше изцяло за мен и малко за него. Достатъчната доза, която да ме оставя без дъх понякога, но ще се изпари веднага щом започнат многото уроци. Поне се надявам да изчезне, защото иначе няма да е хубаво.
На половината на моята хубавка книга съм, а вече обещах да е коледния подарък на моята любима Муши, а и моят. Надявам се да ми стигне вдъхновението от лятото за това, както и ентусиазма.
Убедена съм, че ще е адската година в добрия смисъл на думата. По-малко драма, повече забавления и обикновените лиготии. Нямам търпение! И няма да се примиря за нищо по-малко от най-доброто този път. Зная, че сериозността ми е относително понятие, но имам какво да доказвам и се надявам да успея.
Ениуей, изчезвам преди да съм започнала да говоря абсолютните глупости.

Любимо мое лято, обичам те! Идвай по-често и не си отивай никога. Спомените, които ми носиш всеки път оставят без дъх, миговете оставят следи, а хората се запечатват в сърцето ми. И ще ми липсваш!

3 коментара:

Лилия каза...

А аз какво да кажа...Това е може би последното за мен .Този подарък от живота не бях го очаквала.Колкото съм щастлива, толкова и боли.Кога едното надделее, кога другото.Понякога яростта ме обзема ,заради жестокото и отчайващото в цялата ситуация.

~ * Little Wonder * ~ каза...

Принцесо, пожелавам ти следващото лято да е много по-красиво, истинско и незабравимо от това. <3

Мечтателка каза...

Шоколадова сестричке, обичам те! Дано наистина да ни е хубаво и следващото лято и всички след това и да са все така незабравими и то само с хубави моменти. Знаеш. <3
Лилия, радвай се, дори и да боли. Щом боли, значи е оставило следа, а щом те прави щастлива, значи си е струвало болката. Мечкии!