03 септември, 2010

Idiotic me

I'm screamin'I love you so...

Всеки път, когато замълча си мисля мислиш ли за мен както аз за теб. Нямам право да си мисля подобни неща, но все пак част от мен, онази вярващата, смята че рано или късно ще си имаме хубавия край. И времето ми изтича, както винаги, а нямам смелостта да кажа каквото и да било, защото няма да е честно... и ще боли.
А зная, че част от теб също иска този път да не е сбогуване. Или наистина съм си изгубила ума, което също е възможно. И все пак се надявам, че тази част у теб ще надделее точно както всеки път, макар да знам колко нелепо е това.
Може би наистина трябва да избягам, макар сърцето ми да иска да е тук с теб. Може би просто си въобразявам неща, защото съм свикнала сърцето ми да ти принадлежи. Но колкото пъти досега да смятах, че съм грешала, се оказа че не е било така. И... Страшно ми се иска да повярвам и този път. Не желая да е както преди, а по-интересно, по-омагьосващо, по-истинско от всякога. И съм убедена, че би го направил такова за мен в някой съвършен свят. В същия този свят нямаше да трябва да си отиваш и щеше да бъде приказка от началото, та до самия край.
И дори сега щяхме да бъдем заедно, както сам каза, защото прекарвахме цял ден заедно, от сутрин до вечер и дори искахме още. А всичко се случваше толкова бавно, толкова невинно... Дори не се бях замисляла за тези неща, докато сам не ги спомена. Просто знаех, че наистина щяхме да бъдем заедно дори в този миг.
Вече е време да се събудя, макар това да я любимият ми сън, в който усещам парфюма ти по кожата си. Време е да се събудя.

...but my thoughts you can't decode.

2 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Най-нежеланият ни момент - събуждането.Господи, а колко много ни се иска реалността да е по-красива от мечтите.
Пожелавам ти го. <3 Гуш, Шоколадова Принцесо.

Мечтателка каза...

Това не е моята приказка, но поне някога беше. Благодаря ти. <3