19 септември, 2010

Still true


"Трябва да призная, че не беше част от моята книга... Но ако я отвориш сега, ще видиш, че ти си началото и краят на всяка глава."



Кажете ми отново да не вярвам в съдбата и глупавите и знаци. Е как, след като всяка една от предходните думи е пропита с малки частици истина, които винаги, ама винаги ще свързвам с едно момче и едно лято? Всичко зависи от една последна стъпка... И нямам представа къде ще ме отведе.

Няма коментари: