06 септември, 2010

Truth

Just so you know

Невероятно е как по-добре от мен знаеш какво си мисля. И е толкова лесно да разговаряме, че сякаш никога не си бил далеч. Отнемаш съня ми, без дори да го искаш и имам да кажа толкова много, а не ми достигат думите.
Онази, изгубилата връзка с реалността, част от мен не спира да ми повтаря, че ако се боря достатъчно и ако наистина го искам, мога отново да си те върна. Но нямам право да правя това. И все пак... Хубаво е да знам, че някъде там има някой като теб. Както сам каза, даваш ми надежда. И вярваш в любовта, макар и двамата да знаем колко може да боли. Вероятно вярваш по-силно от мен в приказките и в щастливия край. Допълваш мислите ми и продължаваш да ме объркваш.
Питах се какъв ли спомен ще ми оставиш от това лято, тъй като всяко лято ми оставяш по нещо, което да ми напомня теб. И май вече имам своя отговор - призна, че ти липсвам. И ти на мен. Знаеш прекрасно как да ми отнемеш дъха, но го правиш сякаш несъзнателно. А тъкмо когато реша, че може би изпитваш същото, ти се отдръпваш. Знаеш ли как ми се иска да ти кажа да замълчиш понякога. Най-вече в миговете, когато се отдаваш на онези детайли. А именно те ми доказват, че си същото момче, в което се влюбих.
Мога да повтарям до безкрай, че ми е все едно и че нямам право да си те пожелавам, но в края на деня няма значение. Винаги ще си те пожелавам, защото без каквито и да било факти зная, че щяхме да си получим приказката, стига да не беше свършило лятото. А то винаги това прави - отстъпва мястото си на есента в най-неподходящия момент и си оставаме със спомените, съобщенията и аромата на парфюм.

Обичам... да те обичам!

1 коментар:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Шоколадова принцесо. <3