20 октомври, 2010

Искам да си открадна време

Досега имах идеята да запиша българска филология, просто защото ме влезе литературата, освен ако не си намеря друга по-близка до писането специалност. Днес установих защо няма да е българска филология. От началото на годината анализираме поезията на Ботев и досега не ми пречеше това. Правили сме го хиляди пъти с други произведения. Само че "Хаджи Димитър" ми е слабост. Учих го в трети клас на изуст и от тогава си ми е едно от любимите. И днес, докато госпожата обясняваше какво е използвал автора, какво е загатнал в думите си, изобщо целия анализ ми се стори пълна глупост. Не, че не е вярно всичко в него, но... Литературата, и особено поезията би трябвало да те накара да почувстваш онова, което поетът е изпитал, докато е писал всяка дума. Да я усетиш не със ума, а със сърцето си и да се замислиш, че може би знаеш какво точно е чувствал и какво го е накарало да напише именно това. Трябва да те докосне. А нищичко от тези анализи не ме накара да се чувствам "докосната" от творбата. Не искам да изгубя това завладяващо усещано, само защото някой, който не е разбирал от писане, е решил, че литературата трябва да бъде анализирана и гледана под микроскоп. Освен това съпоставяме всеки един герой с някой Бог, с някой чужд герой и идеал. Не смятам, че би трябвало да се оприличават герои на различни творци, защото всеки един от тях е създаден по определена идея и си има своя роля в творбата, независимо дали е поетична или не. Поне мен би ме подразнило, ако някой започне да сравнява героите ми с да кажем Ахил. Не, че не съм чела за него и не съм се изумявала на героя му, но все пак дори едно качество да го отличава от мой герой, то ми е достатъчно да кажа, че са прекалено различни, за да бъдат сравнявани.
Отклоних се в лични мисли. Исках още да кажа, макар и пак не където трябва, че той грешеше по отношение на мен. Смяташе, че не ми достига нещо и че не притежавам страстта, с която той правеше своето си нещо. Притежавах я и доказателството са всичките изписани думи, а дори и неизписаните. Просто живеем в различни светове и за миг бях помислила, че бих могла да изградя мост между тях.
Трябва да реша какво искам да правя, и то скоро, но съм сложила на първо място книгата и наистина трябва да я завърша скоро, защото май тепърва ще се започва с многото домашни и контролни. Искам за пореден път да си открадна време само за мен и моя си свят, но реалността ми пречи. Нищо ново, ами... До скоро!

Няма коментари: