26 октомври, 2010

Откривам те

My point is, there are a lot of people in the world. No one ever sees everything the same way you do; it just doesn't happen. So when you find one person who gets a couple of things, especially if they're important ones... you might as well hold on to them.


Оставих те да определяш правилата, след като всичко, което бях постигнала се провали. И ти го направи, оставяйки ме извън пределите си. Не беше никак честно, след като нямах намерение да провалям приятелството ни, само защото те харесвах, но все пак имах ли избор, освен да се примиря и да се отдръпна. По дяволите, отне ми доста време да спра да се ядосвам на действията ти и понякога дори отново се ядосвам, но свикнах да не бъда част от твоя свят. Винаги ми е било интересно как обаче ти виждаш нещата. Няма да се връщам назад и да се опитвам да узная какво е било приятелството ни за теб, но все пак беше хубаво да видя, че можеш да разговаряш нормално с мен, без да противоречиш на всяка моя дума или дори да не ме изслушваш докрай. Дори все още търся несъзнателно онова пламъче в очите ти, когато погледнеш към мен, просто за да съм сигурна, че го няма. И понякога ми се струва, че долавям онази нотка в гласа ти, с която произнасяш името ми. Но доста добре лъжа себе си и ще добавя всичко това към илюзиите.
И все пак... Все още зная какво харесах в теб и понякога успявам да го открия в теб.

Няма коментари: