21 октомври, 2010

I can do worse, so be careful ;]

Бива ме да съм лоша. Обикновено дори нещо да ме дразни си мълча. Не и днес. По дяволите, хареса ми да съм лоша! Няма да изпадам в адските подробности, тъй като няма да мога да обясня за кого говоря, а и не искам и т.н. Но... Хората понякога са гадни. Добре де, става въпрос за моя клас и това колко незадружни сме. Адски ме дразни това, че някой набутва приятелите ми, особено когато въпросния някой няма особено основание да го прави. И да, затова бях гадна. Казах доста лоши неща и дори някои се учудиха, от това че досега не ме бяха виждали в такава светлина. А признавам си, дори не се бях развикала както трябва, просто вървеше музиката, а аз исках онзи да чуе, че изобщо не ми е харесало как прецаква братовчед ми.
Ениуей, хората са адски глупави и гадни понякога. И ми омръзна да го премълчавам. Някой трябва да им каже, че грешат, и че рано или късно ще застанат пред прожекторите и тогава и те ще са прецакани някак. И ще го заслужават. Знам, че звуча някак адски... Гадно, да. Но когато ме беше грижа кой какво би си помислил, всички ме смятаха за прекалено затворена, мълчалива и не достатъчно не зная каква. Е, след като ще ми правят номера, поне ще им дам причина да се държат така с мен, за да не ми е гадно след това.
Странното е, че все едно през цялото това време все едно се бях скрила. Интересуваше ме дали ще нараня някого, дали ще го засегна... А на тях им е все едно. Не на всички, но на повечето. На него включително. Продължава да се държи добре уж, докато не се обърна към него или не изкоментирам думите му. Тогава казва нещо, което да ме подразни и се връщаме където бяхме. И това започва да ми харесва. Убеждавам се защо бях убедена, че никога нищичко нямаше да кажа както преди.
Та, за моите хора правя всичко, а другите да не са ни на пътя, особено ако смятат да ни противоречат.

Няма коментари: