06 октомври, 2010

Letters to me?

Дъждовно е. Ситните капчици не спират да се стичат по стъклото на прозореца, пречейки ми да погледна навън към тъмната нощ. Започвам да се замислям колко други неща не съм могла да видя, защото нещо ми е пречело. Много са. Но може би, ако ги бях видяла преди, нямаше да бъда тази, която съм сега. Объркващо, зная.
Аз ли съм единствената, която цени приятелството си с някое момче достатъчно, за да се страхува да изпита каквито и да било други чувства към него? Не го изричам на глас, тъй като вероятно ще прозвучи невероятно глупаво. Всъщност май съм го казвала, но когато трябва да обясня защо не искам да е нещо повече от приятелство, просто подминавам въпроса. Някак си просто не си го представям. И зная, че е прекрасно момче и почти винаги е бил до мен в трудни моменти. Можем да си говорим за доста неща напълно открито и обратно в миналото смятах, че може би някой ден ще ни бъде добре заедно. Но не трябва ли ако е истинско да откажа да чакам и да се насладя на момента? Не трябва ли да не забелязвам това, че ще ни е хубаво, а да си мисля какво би било да съм без него?
Да си призная, по-лесно ми е да видя себе си сама, без обвързване и всичките поражения, които води то след себе си. Не е проблема там, че не искам да се влюбя, но ми омръзна после да съжалявам за това и да си губя вдъхновението, съня, разума и най-вече сърцето.
А ако никога не се осмеля отново да прекрача тази граница, която сама си начертах, то тогава какво?
Нямам нищо напротив, но понякога просто се чудя за разни неща, точно както сега. А и май успешно поставям случващото се около мен в съдбата на горките си герои.
От известно време насам се чудех какво ли бих казала, ако можех да напиша писмо до самата себе си преди пет години. Това ще рече 6-7 клас някъде. Ето какво бих написала: "Забрави за приказките. Никога не се предавай. Пази сърцето си за някой, който си струва и ако небето заплаши да падне върху теб, просто продължавай да дишаш и всичко ще бъде наред."
Май няма смисъл да обяснявам защо. Достатъчно красноречиви са няколкото поредици от постове с един и същи етикет, а и онези, които останаха непубликувани. И все пак, ако утре променя мнението си, дано да е за добро.

Няма коментари: