21 ноември, 2010

Дневна доза

Искам да повярвам, че наистина беше тук снощи.
Искам да не си отидеш, като някой сън,
в прегръдките ти да съм още,

когато зима е навън.

Повредила съм се, и то отново. И нямам нищичко против да е така. Имам мъничката вяра, че може би нещата ще се подредят и тъмния измислен ангел ще се върне. О, да. Велико е да мечтаем, а моите мечти минават всякакви граници последните няколко дни. Искам невъзможни неща и после ще съжалявам, но си обещах да позволя на сърцето си да си иска своето и то... Ами иска си тъмния ангел. Та, успех и на него и на мен.
Иначе седмицата ще бъде мъчително дълга, а за финал уикенда сме на екскурзия до Чепеларе. И моето Муше има рожден ден след два дни някъде, ако мога да смятам правилно.
А в училище продължава третата седмица на контролни и вече имам нужда от сериозна почивка. Направо е отчайващо колко малка ще е коледната ваканция. И моята тетрадка на желанията май ще бъде изписана доста скоро, като гледам какви ли не неща ми идват на ума. Ениуей, засега всичко е наред и ми се иска да мога да кажа същото след края на седмицата. Стискайте палци.


2 коментара:

Лилия каза...

Аз също не съм спряла да мечтая.Не обичам ваканциите и почивките-действат ми доста отпускащо и депресиращо.А мечтите -моите съ много простички, искрени ,човешки и невъзможни до болка.Та за черния ангел-има го и когато си поискам е налице.Когато не мие нужен си го изгонвам и си викам белия-той ми е по-дружелюбен и с него ми е по-добре.Но в името на работата съм приятелче и с тъмното ангелче

Мечтателка каза...

Няма невъзможни мечти, стига да вярваш в тях. А моя тъмен ангел... не знам има ли друг като него. Ако и знаеше, че го наричам така щеше да е много забавно. :D