22 ноември, 2010

А сега си непознат

Първият сигнал за бягство започна да се появява в съзнанието ми. Проблемът е, че не го слушам и умело отричам зависимостта си към едно определено нещо. Лошото на вредните навици, е че осъзнаваш колко ти вредят, а не можеш да се откажеш от тях. Е, нямам и желанието да се отказвам. Имам нужда от един лош навик, които да ми напомня за онези малките неща, които ме карат да се върна в някой и друг хубав спомен, когато нещата бяха малко по-различни и все още знаех кой си.
Мисля да оставя поста без снимка, защото имам идеалната за случая, но... Не й е мястото в моето хубаво блогче. На друго място и по друго време, може би.

2 коментара:

Millita каза...

Не понасям тези моменти. В един миг сте като едно, а в другия - сякаш никога не сте се познавали. Още по-гадно е, когато самите спомени те дърпат назад .. защото .. хората се променят. И никога нищо няма да е същото. А ако наистина си заслужава .. каквото и да става те ще останат в живота ни. Ако тръгнат да се отдалечават обаче .. не трябва да се самонараняваме, живеейки със и заради миналото (hug)

Мечтателка каза...

Никога нищо не е същото, но... Лошите навици умират трудно, а моите са безсмъртни. Имам доста спомени от такива едни непознати, ама какво да се прави. Гушш!