02 ноември, 2010

Going crazy i think

Нещо се случва. Знам го. Нещо започва да се обърква. И едва сега виждам колко далеч съм от онова, което бях миналата година по това време. Прочитам собствените си думи от тогава и откривам, че не съм разказвала просто едно разминаване с някого, на когото държах. Било е много повече от това. И ми става ясно защо щом започна да препрочитам малкото изписани страници на дневника си, са изпълнени именно с него и спирам на някоя дума, затваряйки ядосано малката синя книжка. Спомените се връщат и ми отнемат дъха. Връщат ме обратно към всяка една негова дума, всеки поглед, усмивка, допир...
Усещам как несъзнателно обвивам ръце около себе си и сдържам няколкото напиращи сълзи. Потръпвам само при мисълта, че всичко това някога наистина се е случило, защото ми се струва прекалено далечно. Изглежда почти като сън, който бях забравила и внезапно части от него се връщат в съзнанието ми. Чувствам, че не само съм изгубила някого, на когото държах, но и част от себе си. Беше именно това. Правеше деня ми по-хубав, караше ме да искам повече, да се старая, да доказвам какво мога.
Да вървят по дяволите глупавите знаци. Все се обръщат против мен. И толкова силно искам да си открадна няколко минути в един друг свят, където ще мога да му кажа толкова много, без да прозвуча някак глупаво и точно като себе си.
Какво значи всичко това и как да отгатна дали ще си тук и когато се събудя? Надявам се... Липсваше ми и... Не си отивай.

Няма коментари: