14 ноември, 2010

I keep trying

Не ми достигат думите да опиша почувстваното, видяното и съпреживяното от последната седмица. А и да си призная, не съм сигурна, че искам да пиша точно за това. По-скоро ще го затворя в някое тъмно кътче на съзнанието си и ще си спомням, когато ми е тъжно.
Реалността изобщо не ме чака и си прави какви ли не шеги. Та, затова и не мога да се задържа на една мисъл за повече от секунда. Както и не мога да не си променям блога всеки път щом вляза. И май съм се повредила, ама този път по някакъв по-особен начин.
Онази вечер се престраших да повярвам в него, знаейки че ще е само за няколко кратки мига. И учудващото е, че не чувствам липсата му, нито че част от мен я няма. Напротив, всяка една пропиляна от мен частица е заместена от нова, която също както другите продължава напред и започвам да се чувствам като себе си.
Освен това се приближавам до финалните редове на онова чудно нещо, наречено "Късче от рая" и нямам търпение да го допиша. Забравих да с епохваля, че започвам шофьорските курсове от утре. И да, реалността ме застига с плашеща бързина, а толкова отчаяно искам времето да спре или да се върне. Но пък, нека минава ноември, защото ако се задържи още малко ще ми трябват доста дози шоколад, бавна музика, замислящи филми и тишина.

Няма коментари: