11 ноември, 2010

I wanna turn back time so badly

Не искам вече да е ноемрви. Не зная дали е имало месец през тая година досега, в който всичко гадно да се с трупвало така. Не може ли да се върне времето назад, макар и само със седмица, или може би два дни?
Отиде си едно страшно мило, винаги усмихнато, лъчезарно момче, което се радвам, че познавах, макар и да не бях наистина близка с него. Почивай в мир, Мите! Дано си на по-добро място сега!
Имам още толкова неща за казване, които почти нямат смисъл, но... Имам нужда от дълга почивка далеч от училище или от когото и да било. И ми се иска да променя толкова много неща, а вместо това стоя тук, безсилна да направя каквото и да било. Не искам да се чувствам толкова гадно, но всичко върви наопаки и става все по-лошо.
Трябва ми знак, че нещо ще се промени. Искам да знам, че в един от близките дни ще се събудя, след като съм успяла да се наспя за повече от шест часа и когато стана от леглото си, нещата ще са се оправили. А вместо това за пореден път съм прецакана за нещо, приказват се глупости за мен и в края на деня имам единствено още неща, за които да мрънкам. Може би наистина трябваше да си оставя блога затворен, тъй като нищо друго освен подобни постове няма да се появят скоро. Поне се опитвам да напредвам с книгата, макар че и това ми обягва след вчера.
*въздъх* Не искам да е ноемрви!

2 коментара:

Замечтаният любовник каза...

Наистина е гадно да изгубиш човек, дори и да не ти е близък, но пък може би той не иска вие - хората, които е познавал да се чувствате един вид гадно и зле. Ами, ако наистина е отишъл на по-хубаво място...
Гадно е, но наистина животът продължава. Просто трябва да знаем, че не винаги ние сме най-великите на този свят, защото... понякога се оказваме на дъното на нищото... :(

Мечтателка каза...

Искрено се надявам наистина да е на едно по-хубаво място сега. :) И животът понякога е гаден!