24 декември, 2010

Нощ на желания

Прекарах годината в пожелания на свещи, на падащи звезди и на какво ли още не. Пожелавах си всевъзможни глупости, предимно защото слушам онова нещичко наречено сърце. А то вече е толкова повредено, че не смее да поиска нищико, нито да прошепне желанията си.
Тази нощ имам право да си пожелая. Мога да прекарам нощта в писане на хиляди желания, едно от друго по-шантави. А искам единствено вдъхновение...
Чувствам се като един от онези герои по филмите, които са толкова пристрастени към нещо, че не осъзнават как то им вреди и искат още и още. В моя свят аз определям правилата. Изписвам най-мрачните и дълбоки чувства на героите и всичко става както пожелая. Докато мога да пиша, мога да се справя с всичко, защото винаги си имам място, където на другите не им е позволено да идват. То си е моята малка крепост, зад която често се крия, за да не узнае никой колко повредена съм всъщност.
И точно когато всичко е наред се появява някой, който да ми обърне света с главата надолу, отново. Моят свят изчезва, губя съня си и себе си, сърцето ми бие ту бързо, ту бавно и започвам да си търся дневната доза илюзии. Смесвам ги с малко реалност и усещам как не мога да си поема дъх, защото нещо не е същото. По дяволите, ужасно е!
Та, за Коледа си пожелавам само истински мигове, а не просто илюзии. Малко повече вяра и най-вече вдъхновение. Не съм била добра през повечето време, но и те не бяха добри с мен. Слушах лъжите им, вярвах им. Пукаше ми, затова бях виновна. Друга тема за друго време.
Ако не е твърде много, бих те помолила да ми върнеш едно определено лято, когато можех ясно да разгранича илюзиите си от реалността, а тя наистина беше прекрасна. Искам си него, заедно с падащите звезди, обещанията, които нарушихме и онова побъркващото чувство, което ме държеше будна нощем. Дори не помня последната ни целувка, би ли могъл да си представиш подобно нещо? Никога не знаеш, че ще е последна, предполагам. А не исках да е.
Глупава съм, зная. Но единствено тогава знаех, че всичко е истинско и си струваше. А аз обещах да обичам. Сега ще го кажа и с други думи.
Искам любов, от онази истинската и приказната, която те грабва на мига и никога повече не те оставя. Искам си приказката и щастливия край. Искам да повярвам отново, че мога да обичам. Искам да чувствам как сърчицето ми ще изхвръкне само при мисълта за него... Искам пък!
Млъквам. И на сутринта ще съжалявам за тези си желания. Но е нощта на желанията... Пожелайте си всичко, което ви нашепва сърцето. Повярвайте за малко в чудесата. Обичайте се и бъдете обичани. Едва ли има друго по-важно от това!

3 коментара:

Solisalsa каза...

Благодаря ти за това преживяване, имах нужда да го чуя... именно сега... и именно загубила съня си и себе си... :)

Teddie каза...

Марти,знам, че всякас думс е излязла не само изпод пръстите ти, но и от сърцето ти..Усеща се толкова ярко и силно. А такива желания, не могат да бъдат грешка...Не бива да съжаляваш заради избора и трепетите на сърцето си...
Запомни едно...всички шамари, удари, падения, разочарования...показват единствено едно - ИМАШ СЪРЦЕ И ТО ЧУВСТВА! Нищо друго няма значение и всичко останало хуби смисъл и стойност...загубиш ли способността да обичаш!
А ти обичаш!
А аз обичам теб!

Мечтателка каза...

Обожавам как ми казваш точно онова, което имам нужда да чуя. Обичам те, много! <3