09 декември, 2010

Blue moon

Предишните два дни бяха хубави. Бях изгубила себе си, търсейки се в теб. И ми харесваше идеята, че може би... На теб също би ти харесало, да се изгубиш в мен.
До преди няколко секунди виждах луната през прозореца си, но и тя ме предаде и се скри зад някой облак. Има за какво да мрънкам, вярно е. Декември е, а на мен не ми достига въздуха, когато не съм около теб и мисълта за усмивката ти ме кара да се смея глупаво. Дори не мога да отрека случващото се с мен, защото е толкова... Хубаво.
Декември е и не ми достигат думичките, за да се изразя както трябва. Оставих толкова чернови в блога си, че вероятно са повече от публикациите. Не ми остава време да довърша нищичко, а всички имат изисквания за това и онова. А искам само да си открадна няколко мига, в които да гледам замечтано към теб, докато разговаряш с някого или просто стоиш мълчаливо. Сърцето ми може би ще трепне, когато срещнеш погледа ми и ще се усмихнеш с онази спираща дъха ми усмивка...
Но това не са мои думи, а клишета. Липсва ми смисъла, няма го вдъхновението и чакам нещичко да се случи. А по дяволите, не искам пак да се боря със самата себе си, за да излъжа, че в сърцето ми не си. Държа се глупаво и сама си създавам проблеми. Не можеше просто да продължа да си пиша книгата и да не приемам прекалено сериозно думите ти.
Ще мине, знам. Трябва само да си напомням да дишам. И да не забравя... Да забравя.

3 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Принцесо, нека ти се случи. Вдъхновението. <3

Замечтаният любовник каза...

I feel you! : - )

Ноември каза...

..и аз се чувствам по същия начин.. мамка му.. имам толкова чернови в блога си, но в някои от тях запазвам неща, които да имам, когато искам да ги прочета.. тази ти публикация ще бъде новата ми чернова.. :))