03 януари, 2011

Адски синьо

Винаги си харесвам някое от добрите момчета, а накрая се случва обичайната история. Той си отива, а моето сърце има нужда от поправка. Мислех си... Какво би станало, ако харесам лошото момче поне един път? Дали и той ще постъпи така с мен?
По дяволите! Знаете ли онази теория за забраненото, което въпреки всичко искаме, знаейки че ще ни навреди. Почти същото е. Само че онова глупаво гласче в главата ми продължава да повтаря, че може би именно лошите момчета си заслужават да ги обичаш, защото поне не ти дават напразни обещания. И може би боли по-малко, като знаеш от самото начало, че биха те наранили.
Не мога да обясня точно защо размишлявам над тези въпроси, нито съм сигурна какъв всъщност е той, но ми се иска да узная, противно на всякаква логика. Предполагаше се, че след толкова опит с това да съм изоставяна и с разбито сърце би трябвало да съм научила поне нещичко. Успех следващия път, предполагам.
Май трябва да насоча размислите си към някоя друга книга за разнообразие, че някак ми е скучно без да има за какво да пиша. Само се чудя дали да е продължението на първата или онази за тъмния ангел. А защо не и за двете?
Днес е последният ден, в който съм на 17. Последните няколко часа, преди вече да съм "голямо момиче", а не се чувствам такова. Както казваше моя дечко, аз съм си на 4 и половина и сега ще навършвам 5. След няколко часа всички си мислят, че детското в мен ще изчезне, сякаш трябва да се държа като голяма, а на мен си ми харесва да не съм. Разбира се, адското е да можеш да правиш много неща без позволение и да вземеш книжка (не съм я взела още де, но и това ще стане). И ще пораснем заедно... А после ще имам да разказвам повече за него и по-малко за мен, струва ми се.
Забравих да спомена, че като подарък утре ще има слънчево затъмнение сутринта, а това все пак е името на любимата ми книга. Стискайте палци облаците да се махнат, за да мога да му се порадвам.

4 коментара:

Millita каза...

това, че знаеш как ще свърши всичко не значи, че няма да боли по същия начин. само където лошите момчета болят дори докато си с тях... следвай сърцето, а не логиката. винаги ще е гадно .. важното е, че рано или късно идва момента, в който си заслужава .. и не е край.
и не се притеснявай за 'великите' 18 .. и аз си мислех, че променят всичко, но не е така. детското в теб сякаш се запазва още повече след тях .. само ако го искаш де.
ще стискам палци да няма облаци.. заслужаваш перфектния РД! :)) (hug)

`Ем каза...

Само един път си бях харесала лошо момче и не че не беше гадно накрая, но поне знаех с какво се захващам. И някак си лошото остава назад, когато го обичаш. Поне при мен е така.
"Великите" 18 вече се адски близо и много им се радвам. Мерси много, Мили! Мечкиии!

Teddie каза...

Искам да съм отново на 17. Бях щастлива и безгрижна...и си въобразявах, че аз съм центъра на Вселената :)) Ех, хубаво време беше ;)
Относно лошите момчета..Аз все на такива попадам...или трябва да кажа, че все такива си ги избирам?! (rolf)
Истината е, че с лошите момчета...все се надяваш да ги вкараш в пътя, да ги промениш, подобриш, извисиш. Мисълта, че ти може да си причината за промяната е абсолютно пристрастяваща и обсебваща...в края той е все така лош, а аз все така разбита...
Не знам какво е да си с добро момче. Може би е време да опитам?!

`Ем каза...

Аз все бягам от лошите, които се държат грубо или не ти се обаждат или нещо подобно, но накрая май по-добре ще да е с лошо. :)
Опитай с добро, може да трябва да си разменим ролите в това отношение и освен да стискам палци. Мечкии!