13 януари, 2011

Моето синьо

Позволявам на себе си да изрека това само веднъж...

Той е моето синьо. Чисто, свежо, ново, спокойно, носещо наслада, приятно, удивително синьо. И днес прекарах деня си в размисли за това колко хубаво би било, ако той знаеше, че е моето синьо. Бих могла, както винаги да стоя отстрани и да наблюдавам как прави всичко с една сладка усмивка и ми намигва, щом забележи погледа ми върху себе си. Бих могла да правя това завинаги, и вероятно щеше да ми е достатъчно, ако бях аз от преди година-две. Защото той е моето синьо и днес непрестанно прекосяваше съзнанието ми.

Искам света. Искам го толкова силно, че понякога това е единственото, което ме държи на краката ми. А когато той е до мен, не мога да искам света, защото моят свят се събира в него. Не мога да позволя това, нито днес, нито когато и да било. Защото искам света, имам нещичко за доказване пред доста хора, които си позволяват да проявяват неуважение към това, което правя или не правя. Имам доказвам и пред самата себе си, че не ми е нужен никой, за да се справя. А той е моето синьо.

Може би утре пак ще трябва да бъда смела и да се изправя пред някой свой страх. Ще си представя как след известно време мигът ще е приключил и ще се справя. Но ако случайно погледът ми срещне неговия, то ще си забравя, че мигът ще е приключил скоро и всичко ще отиде по дяволите. Защото съм била твърде заета да си напомням, че трябва да дишам. Ето защо ще си повтарям, че на него му е все едно и ще се върна към желанието си да имам света.

4 коментара:

Teddie каза...

A aко не му е все едно? Ако ти пък си неговото синьо?

`Ем каза...

Някак си не е моята приказка. Скоро ще си имам и доказателството, за да не ми е гадно после. По-скоро ме притеснява факта, че дори да не му е все едно, може да има и други с които да се държи по същия начин, u know. ;]

Teddie каза...

Следя развитието с интерес...

Bla каза...

Теди, звучиш като агент на КГБ. :D