27 януари, 2011

Глупаво, нали?

Твърде е тихо в последно време. Цяла седмица почти не съм мръднала от вкъщи, заради проклетия грип, който ме намери. Днес си подадох документите за шофьорската книжка, след като си издържах БЧК-то и след месец вече ще мога гордо да си карам колата по магистралата. Припомням си думите на един дечко, който искаше да се разходя до Варна, за да се видим, че иначе май няма да стане в тоя живот.
А моето синьо не се сеща нито за мен, нито за скайпа си. Оценявам мълчанието, когато не желая да ме безпокоят, но той не спада към това правило. Почти се съгласих на идеята на моето Муше утре да му звънна или да пиша някакво закачливо съобщение, макар че за пореден път ще спомена "Глупаво, нали?". Утрото е по-мъдро уж, затова ще му мисля тогава.


Между другото е много неучтиво да пишеш на издателство, след като изрично си говорил с някой от него, че ще им изпратиш нещо и те да не ти отговорят. Поне едно изречение можеха да напишат. Например: "Благодарим за предложената творба, но не желаем да се занимаваме с нея." Би ми прозвучало малко грубо, но ще го преживея. Мълчанието ме изнервя, защото не зная дали е за добро или за лошо. Затова започвам сериозно от утре да редактирам и да си следвам резервния план, пък каквото стане. А в събота, надявам се, ще сме на екскурзия до София, заради среща на "Дарби" с ученици за кандидатсктане в чужбина, та предполагам ще е забавено.
Забравих да се похваля, че идеята ми за неизвестната почти на никого досега, но най-важна за мен история за Марая Джеймс май вече е измислена. Написах долу горе основния сюжет и има много работа по него, но първо да приключа с редактирането и после започвам да оправям героите, характерите им, историите. Стъпка по стъпка към втората книга.

2 коментара:

Замечтаният любовник каза...

Ох... понякога... просто не ми се сърди, но възнамерявам да напиша един дълъг коментар...
Не бях влизал в блога си от доста време. Просто се научих да живея и без него. И без него да споделям какво чувствам. Защото се криех зад дългите си постове, които всъщност знаех, че представляват това, което наистина чувствам, но май без блога и без някой, който да ми напомня за какво всъщност се боря, май наистина съм борел да продължа да се мъча, защото в крайна сметка не съм знаел какво да правя и единственото нещо, което те съветвам и ще ти бъда благодарен, ако изпълниш е да правиш всичко, което искаш, защото дори да знаем, че това, което ще сторим ще ни боли, много си заслужава! Наистина! Прави, каквото ти дойде наум и един ден да можеш да си кажеш: "Опитах от всичко, защото днес нямаше да има, от какво да се уча!". Понякога мечтите ни са недостижими, защото май не са били мечти, а познай какво - неща, които всъщност са били някакъв таен идеал и скоро да губиш тръпката от тях... Аз вече почувствах първата си несигурна постъпка, просто защото осъзнах, че да се мъча да бъда идеален не е това, което заслужавам, а и... от толкова много инат събран в мене - явно май си правя живота по-труден! И едно ще ти кажа - потърси го! Няма да загубиш, аз пак получих това, което исках като избягвах контакт, но знам, че не бе правилното! Поздравления за книгата! И относно нея - скоро ще те одобрят! Наречи ме сантиментален, но просто съм сигурен! А и някои творби остават за нас, защото може би са първите ни стъпки към това, което наистина сме чувствали без да се крием зад характера на героите си! Това си е много лично докрай. И отново съм объркан! Такъв съм и въобще не съжалявам! Изживей мига! И помни - след бурята винаги слънцето се появява!

`Ем каза...

Липсват ми дългите ти постове. Караха ме да се замисля за доста неща. Бързо се научи да живееш без блога си. Аз не си представям как ще съм без моя, като няма къде да си пиша глупостите. И изобщо не ти се сърдя за дългия коментар.Отчасти заради твоите думи го потърсих и сега е негов ред, което не обещава много, но поне опитах. А за книгата - всяка частица от всеки един герои е частица от мен и наистина е твърде лично, затова искам да види бял свят. Благодаря за вярата в мен и за страхотните думи. Живеем за мига и си носим розовите очила, нали? :) Мечкии!