30 януари, 2011

Charlie St. Cloud inspired me

Писах му, отговори ми, писах му... И отговор нямаше. Знаех, че няма да има, защото съобщението ми не изискваше подобен, но ако това трябва да е знак, то трябва незабавно да спра да пиша за него и да се върна към реалността. Това и смятам да направя.


Редактирането трябваше да е приключило миналата седмица, а още съм до половината поне. Губя си времето в гледане на филми, което не е никак лошо занимание, защото след тази вечер имам мъничко ново вдъхновение. Не съм решила още как точно да го превърна в нещо реално и хубаво, но идеите са на лице. Или мога да си направя нова група, за да пускам там любими филми с цитати към тях, или да го направя, но на тетрадка, което малко ме съмнява, че ще правя задълго, или може би нещо към блога някак ще добавя. Ще го измисля утре може би. Гледах адския филм и ми се иска да имаше повече такива. Препоръчвам да го видите и вие - Charlie St. Cloud. Успя да ме вдъхнови, така че влиза в списъка с любимите. И Зак Ефрън има най-адско сините очи на света, а аз винаги съм имала слабост към тъмнокоси момчета със сини очи, та бях в рая през целия филм.
Чакам Егмонт да ми отговорят и започвам да се съмнявам, че ще го направят, та ми е време да се стягам с това редактиране и да действам с резервния план.

Няма коментари: