08 февруари, 2011

Просто сън

Нереално е. Чувствам се като в сън, от който всеки миг ще се събудя, а не искам това никога да се случва. Дори не искам повече от това. Стига ми да играем на онази игра и да се разсейвам, поглеждайки към теб. После ще ми кажеш какво е трябвало да направя, ще ми покажеш и ще го направим заедно. Защо никога досега не е било така? Защо всички си отиваха или си играеха с мен? Защо, по дяволите обяснявам на самата себе си колко хубаво би било и в същото време се страхувам да не се събудя и да се окаже, че си като тях?
Затова ще позволя да бъда глупава и да сънувам още малко, чакайки да ти липсвам както ти на мен. А през това време ще държа телефона на страна и ще се преструвам, че мога да бъда далеч от теб за повече от ден. Не се сърди, но ми е станало навик да бягам. Веднъж последваш ли ме, твоя съм докрай!

Няма коментари: