20 февруари, 2011

I'd choose you everytime

Трябва само да мине тази една седмица и нищичко да не се обърка през нея. Диагнозата е ясна и си искам лекарството. За всеки случай обещах да не си свалям зелената ластичка от ръката, поне докато Мушето ми не се върне от Франция, но все пак... Идеята ми се струва все по-хубава и след вчера знам, че мога да разчитам на него. Просто... Има един момент, състоящ се от точно няколко секудни, през които мога да видя всичко в пъстрите му очи, преди да затворя моите, очаквайки да ме целуне. И няма по-несравнимо усещане от това да усещам ръцете му около себе си.


Всичко друго просто няма значение, защото каквото и да казват останалите, аз вече си знам диагнозата и нямам търпение за следващата доза лекарства.

Няма коментари: