06 февруари, 2011

Scared

Отново не е мой ред, минава четири и това си е моето време. Винаги е четири след полунощ... толкова близо до утрото и все пак твърде далеч. Признавам си, че ме е страх. И ти позволявам да ме откраднеш за малко от моя свят, с надеждата да не ме върнеш никога. Но... Ако продължа да ти позволявам това, то какво ще остане от мен самата? От това ме е страх - да не се изгубя... Отново. Не искам да бъда изгубена в някого, а всъщност да не знача нищичко в неговия свят. Затова превръщам всичко в игра. Не смея да си представя какво би било, защото ме е страх, че може би отново ще съм излъгала себе си, а няма да имам силата да събера каквото е останало и да започна подреждането на хаоса отначало. Спрях с редактирането на книгата и мислите ми вече не са наистина мои, защото се появява в тях на всеки няколко секунди и става все по-трудно да бъда част от моя свят. А искам да бъда част и от неговия, без да зная нищичко за него.
Какво ще правя, ако отново това е поредната игра на чувства, в която си играя сама със себе си? Какво би направил на мое място?

3 коментара:

pipi каза...

Няма начин друг да ми открадне душата и да остана сама в игра със себе си.Винаги съм обичала точно и само един човек.Само в него вярвам и само в него имам довеие.Това че много се правят опити да бъдат манипулирани тези мои чувства никак не ме тревожи или пък да ме накара да се чувствам загубена и излъгана.Вярвам му и го обичам безкрайно.Само това зная и чувствам.

Teddie каза...

Бих чакала...за пръв път в живота ми...с цялото ми нетърпение на света. За да се уверя, че не играя сама, не водя монолог, че знача нещо и че има смисъл. Доверието не се подарява! Вярвай в действията...а действията идват с времето :)

`Ем каза...

Той ми доказа, че не си играя сама поне за сега. И е адския! А действията не мога да ги изпиша, защото не ми стигат думичките за момента. :)