01 март, 2011

Емоции

Изгубих се, отново. Забравих какво исках толкова силно. Спрях да бъда достатъчно добра. Изгубих си и писането. Влюбих се.
Края на февруари е. Досега мълчах. Не писах нищичко, защото беше твърде лично и твърде истинско. Търся чужди думички, с които да се изразя. Не съм си изгубила писането, но то казва твърде много. И никак не звуча като от онези сладникави филми, които поставят същите реплики на различни герои. Думите ми звучат като мои, но не ми принадлежат изцяло, а и не ги искам. Твърде истински са, твърде лични и откровени. Опитвам се да убедя себе си, че всичко е илюзия и ще свърши скоро и в същото време не спирам да си повтарям на ум, че не искам нищичко да се променя.
Нека е лично. Побъркай ме, разхвърляй света ми както си пожелаеш. Днес бях твоето синьо и винаги ще съм! Имах най-адския имен ден на света, а не беше нищо специално. Но беше с двете ми любими същества и определено ще си го припомням с усмивка. Може ли още малко от това. Свръхдоза от моето синьо ще ми бъде идеална. Нали трябва да има емоции. А имаше и искам още.
Някъде имаше нещичко, че на добрите приятели казваш всяка една лудост, която си правил, а най-добрите са с теб, когато се е случила. Муше, обичам те! И теб и него, само не му го казвай. xD

Няма коментари: