23 март, 2011

липсваш... липсвам ли?

Страх ме е, по дяволите! Страх ме е от теб... От онова, което ме караш да мисля, да чувствам.
Казвам си да става каквото ще, а в същото време искам да е истинско и за теб. Не искам да си сън, нито илюзия. Всичките ми причини да бъда далеч ги няма. Всяка една изградена защита вече е превърната в пепел и само ти си виновен за това. Побърквам се, ако не чуя гласа ти и ми липсваш даже да си бил до мен преди секунда. И винаги ще мога да си спомня думите, дори да мине всичкото време на света...
Защо ме е страх ли?
Нито веднъж досега не помня да липсвах на теб. Иска ми се да си вярвам и да забравя за онази единствената причина, но... Докажи ми, че не е лъжа или илюзия. Вече зная какво искам, но дали и ти го искаш е съвсем различен въпрос.


Страх ме е. Понякога съм толкова уплашена, че не смея да отместя поглед от теб, сякаш всеки миг ще се събудя и ще се окаже просто сън. Най-вече ме е страх от самата себе си или по-скоро от онази, в която се превръщам заради теб.

Няма коментари: