31 март, 2011

За пореден път


Виждаш ли защо се съмнявам? Съмнявам се, но все пак... Не искам отново да бъда онази глупачка, която се връзва на всяка думичка. Действията казват всичко твърде ясно. Всеки път избирам теб, дори когато не бива. Избирам те дори пред самата себе си, и отново не си там. И никога не избираш мен. Винаги съм просто някоя, а не единствената. Не би трябвало да е толкова трудно. Почти бях повярвала. Май наистина никой не може да ми даде онова, което само ти можеш да ми обещаеш. Но не го искам. Не искам нито една думичка повече. Те вече толкова пъти са казвани, че почти губят смисъла си.

Изгубените каузи са ми слабост,
всеки път за мен няма място в теб
и те обичам, а ти е все едно.

Това ми е проблема!


p.s. Чувствам се толкова не себе си, твърде объркано безцветна и хаотична. Имам толкова неща да подреждам, а дори не знам откъде да започна. Не искам никога повече да поставям себе си в тази роля на наивна глупачка, а толкова ми отива, че съдбата все си ми я връща и не иска да ми даде друга. Наистина ще бъда Селена на 14-ти, изгубила своя любим Едимон. Но дали съм го изгубила, или изобщо не съм го срещнала е съвсем друг въпрос. Ще ми се да можех да забравя или да си върна цветовете. А ги свързвам само с думи и спомени и мигове... Всичко се повтаря до последната секунда, а едва в самия край намирам приликите в случващото се, неспособна да го спра. А после на мен се ядоса, че не ти вярвам. На кое по-точно а повярвам, като дори нямаш смелостта да кажеш каквото и да било? Всеки път... И помня всичко, което толкова силно желая да забравя.

Няма коментари: