07 март, 2011

Breathless

Прекалено много за твърде кратко време. Забравям си да дишам и нямам думичките, за да казвам каквото и да било. Но ми се иска времето мъничко да спре. Искам няколко съвсем простички неща, а не зависят изцяло от мен. Освен това, започна да ми омръзва от предупреждения. Ясно, знам, обещах, няма да правя глупости. Няма и да се замислям толкова, но не днес.
Седмицата започна лошо и цялата ще е такава, а вече нямам търпението да се правя, че ми е все едно. Пф... Адското. Не можеше ли да не правим контролни по всичко точно в седмицата, когато най-много ми липсва концентрация. Е, ако беше хубаво, нямаше да е на нас. Не са мои думи, негови са. И имаха друг смисъл, но както и да е.
И как, по дяволите, може да си помисли, че искам да съм с някой друг. Да, добре, глупаче съм. Искам... Въздух, спокойствие и време. Най-вече време, само за мен и глупавите ми мисли. А времето никак не ме чака и пак започва да бърза.

Няма коментари: