28 март, 2011

Carpe diem.

Не искам един ден да се събудя и да си мисля какво е можело да бъде. Не заблуждавам себе си, че ще трае вечно, но ми се иска да бъде. Какво, по дяволите, ми стори, за да не искам нищо друго, освен теб? Имаш ли си някаква представа колко побъркващо е да не знам къде си през всяка една секунда от деня, а когато не чуя гласа ти как непрестанно се питам дали и ти си мислиш за мен, както аз за теб...
Всичките ми защити са превърнати в пепел, а дори нямам намерение да градя нови. И си повтарям, че нещо не е наред, а всъщото време го чувствам толкова правилно, че е почти нереално.
Побъркай ме! Можеш го най-добре, а и на мен ми се отдава. И какво друго мога да обичам, ако не теб. Къде другаде бих могла да бъда, ако не в прегръдките ти. В онзи миг бях сигурна във всичките си неизречени думи и вече не ме е страх от тях.
Така че, да живеем за мига.

Няма коментари: