18 март, 2011

One in a million

Научила съм себе си да изглеждам силна, дори когато се разпадам на съставните си части. Думите ми са толкова объркани понякога, че сякаш крия от самата себе си какво искам да кажа, за да не узнае някой какво всъщност се крие зад тях. Не се отказвам, не се предавам и не бягам, дори когато навсякъде има знаци и табели със знак "СТОП".
Всичко това обаче изчезва за секунда, достатъчна му да погледне към мен. Забравям колко силна съм била, защото успява някак да види зад всяка дума. Настоява да узнае всяка мисъл, преминала през обърканото ми съзнание и не се страхува да я чуе. И дори няма значение колко глупаво ще прозвуча, или колко белези нося по себе си от преди, защото все пак миналото ме е направило такава, каквато съм сега. А няма как да опиша онова усещане, онази настоятелност в погледа му, която ми подсказва, че е нещо повече...
Да, прибързвам във всяко едно отношение и изобщо не се вслушвам в разума си, но дори той не се опитва да ме спре. Не чувствам, че греша. Напротив! Имам усещането, че досега нещо ми е липсвало без дори да го осъзнавам. И точно в този миг всичко е наред. Няма обещания за утре, защото добре знаем, че когато не ги изпълним ще боли.
И не се страхувам, нито искам да избягам или да променя нещичко. Всъщност, не моите думи имаха значение, а неговите. Смятах, че се изгубвам в него, но е точно обратното - в него откривам себе си. А бях изгубена доста отдавна, скрита зад чужди имена, истории и чувства. Те всички са част от мен, но съм истински себе си, когато съм с него. Той е онова, което досега не знаех, че винаги съм искала.

3 коментара:

Renny каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Renny каза...

Колко е истинско и ужасно познато :)) наистина почти във всеки Твой пост намирам част от себе си ..продължавай в този дух.. и "Той" винаги ще ни поддържа най-истински :)

Сияние каза...

Много ми харесва : )