30 април, 2011

Кажи ми, че не си измислям

Вероятно трябва да се гордея със себе си. Няма да ходя в ада, както предполагах, че ще стане. Смесих се с малко алкохол, достатъчно за да побъркам съзнанието, мислите и проклетото си нямащо мира сърце. Усмихвах се глупаво, скривайки всякакви погрешни намерения от самата себе си и именно с това трябва да се гордея.
А знаете ли какво исках в действителност?
Да забравя, че принадлежа на друг и да се слея с всеки твой цвят, всяка усмивка, всяка дума, всеки поглед... Вероятно дори исках повече от това... Но ти си нямаш на идея за всичко това, нали?
Ада никога не ми се е струвал по-привлекателен. Изричах мислите ти на глас. Повтарях си, че трябва да дишам, но нямаше нужда, защото беше толкова лесно и в същото време някак идеално. Почти сякаш нещо се върна на мястото си в моя иначе подредения хаос. Сещам се за едни думи на Теди. Нещо като: "Ще ти хареса, ще ми хареса... Знаеш." И почти бих могла да усетя вкуса на устните ти върху моите, докато се опитвам да запазя последните си мисли, преди да ги отнемеш всичките до една. И нищичко повече няма да има значение, дори пътуването до ада.
А вместо това трябва да се гордея със себе си. Грешката вече ми е позната и знам точно как да я поправя. Трябва ми само смелост, защото ако пак сгреша никак няма да е лесно. Но... След толкова грешки, още няколко няма да навредят.
Питай ме отново, дали съм горда... Питай ме как цяла вечер се страхувах да го призная, а сега съзнанието ми е неспособно да разбере как съм могла някога да не зная какво да направя. Питай ме колко силно ми се искаше времето в онзи миг да спре...
Нищичко от това не звучи като клише, поне не за мен. Всяка думичка вече е моя, а не извадена от някоя история. Звучи страшно, но... Искам теб. И не е прищявка, нито игра, нито си заместител на някого. Просто едва сега ми става ясно какво е трябвало да осъзная още когато щяхме да пускаме писма в бутилка по морето. Пристрастяващо е... Побъркващо... Превземащо всяка една частица от мен до последния цвят...

1 коментар:

Teddie каза...

"Адът никога не ми се е струвал по - привлекателен"...
А нали знаем, колко перфектно грешна съм :D И ме цитираш... :)) Чувствам се като някакъв велик писател, където си струва цитирането...Ама хубаво съм го казала, де :)
Хубава приказка, на която чакам продължението и развръзката...без ендинг... :)