19 април, 2011

I have a feeling


Имам странното усещане, че предстои един от онези дни. Последния такъв беше преди доста време, но все пак... Знам си границите, пределите, частиците и емоционалната нестабилност, сполетяваща ме в най-неподходящите моменти. Чакам проклетото усещане да премине, а то се усилва с всяка секунда. Тишината шепне ми твоето име...
Зная точно какво ще се случи. Има миг, в който просто си го знам. Колкото повече ми се иска нещо да е идеално, то се прецаква по всички възможни начини и ми идва да се откажа от всичко и всички, да се скрия с лаптопа някъде и да си създам нов свят, в който само аз ще определям какво се случва и какво не.
Ще настъпи тишина, светлините ще изгаснат, а после ще изляза напред, изричайки думите си - всичко, което имам. Ще търся невиждащо погледа ти сред тъмнината на залата, но няма да си там. Ще бъда идеална за ролята си. Горката Селена, обречена да обича Едимон, който спи своя вечен сън. Драматизирам, но все пак си е почти напълно вярно.
От началото на годината все се случва обратното на онова, което очаквам. Няма да изреждам и да мрънкам за глупости, но все пак ми се искаше да не знаех или ти да не знаеше, за да ти намеря пак оправдание пред самата себе си. Това каква ме прави, знаеш ли? Глупачка! При това не на някой друг, а твоята. На теб и за теб. А нямам волята да бягам нито от теб, нито от себе си.

Няма коментари: