05 април, 2011

I'm not okay (I promise)

Усещам малките капчици дъжд, които всеки миг ще започнат да падат от небето. Поемам си дъх и студенината навлиза в мен, смразявайки тялото ми. Мълча от страх да не прекъсна тишината, а присъствието й болезнено се впива в мен като хиляди остриета, каращи ме да извикам от болка. Оставам тиха и продължавам да вървя, без дори да виждам своята посока. Мракът е обгърнал всичко наоколо като одеало, но дори то не е способно да върне топлината...
Глупавото гласче на надеждата непрестанно ми повтаря, че утрото всеки миг ще дойде, а вървя вече толкова време. Съмнявам се, че ще го видя някога отново и спирам на мястото си. Дъждът се спуска над мен, мокрейки дрехите ми. Забравих, че трябваше да бягам...
Мисля си... Сега е момента. Разкъсвай душата ми, а аз няма дори да мога да видя лицето ти. Ще те рисувам с музика и чувства, дори може би с думи. Лъжа е, че ми е все едно. Но ако не излъжа себе си, то защо изобщо бягам. Трябва ми някой нов лош навик, за да забравя, че всъщност седя на тъмно под дъжда и започвам да не усещам нищичко. Капчиците дъжд все още падат върху мен и срудения полъх на вятъра ги смразява по треперещото ми тяло.
Бих изпила едно кафе, но съня ми липсва и без него. Затварям очи и отивам в онзи другия свят...


Стоя си на верандата, свила колене и обвила ръце около тях.
Следващият полъх на вятъра ще ме върне в реалността. Трябва ми нещо силно, което да ме задържи далеч от нея. Пороците вероятно са най-хубавото нещо на света. Без тях щеше да е твърде скучно. Търся си поредната свръхдоза, която да ми припомни онова далечно усещане за цялост, а я няма. И май ще си остана навън сред дъжда в търсене... На самата себе си. Продължавай да разкъсваш душата ми, а аз ще ти цитирам Шекспир. Оставяй белези по кожата ми, за да са по-истински спомените, играй си със сърцето ми - то само твоето име непрестанно зове.
Повредила съм се, отново.

2 коментара:

Teddie каза...

(doh)
Много болка има пропита в тези редове...Усещам я силно и смразяващо...мога само да си представя какво изпитваш ти...

`Ем каза...

В едно такова никакво настроение съм и затова. Ще мине, надявам се.