03 април, 2011

Not was

Питам се... Дали някога ще дойде ден, в който няма да мога да повярвам на думите ти, просто защото някой преди теб е изричал лъжи? Дали ще твърдя, че ме лъжеш, когато в думите ти има единствено истина? Не искам един ден да се събудя и да осъзная, че всичко е било игра. Искам да вярвам с цялото си сърце в илюзията, която сама си създавам.
Не желая заради миналото и белезите по себе си да се страхувам да обичам. Не искам заради страха си да изгубя теб. И да не кажа никога отново... Обичам те. Не обещавам да е завинаги, но ще е с цялото ми сърце. А дори да обещая, няма да повярваш.
Обещанията изискват подчинение към дадената дума, а ние всички от това бягаме - от правилата и задълженията. После оставаме разочаровани от неспазеното обещание, а още докато е изречено знаем, че ще събуди неподчинение.
Не обещавам, не обещавай. Обичам, обичай. С теб съм, с мен бъди.
Май единственият ми проблем в този миг е, че ти не си до мен. Не на себе си трябва да казвам подобни неща, а на теб. Но ти не си готов да ги чуеш, нали? А аз не мога да ги кажа, поне не още. Може би някой ден... Когато няма толкова да се страхувам и ти ще ме накараш да повярвам.

Няма коментари: