16 април, 2011

Safe in a way

Седмицата беше адски дълга, изморителна и безсънна. Всеки ден репетиции за партонния празник, който ще е следващата сряда, а и за открития урок по английски и за театралната постановка "Спомените на Урания". Изписах толкова много различни видове документи и материали за последните пет дни, че не искам повече да ми се налага да напиша нищичко. Нямах време дори да спомена колко интересен филм беше "Предградие 13".
Някак си съм твърде далеч...
Появяваш се точно когато всичко около мен се обърква и допълваш идеално хаоса в мен. Ако някой някога ме е спасявал в най-силния смисъл на думата поне за мен, то това си именно ти. Почти бих могла да си представя приказката с онова вечното, но... Май всеки път за теб няма място в мен. Винаги някой друг си е изписал името в сърцето ми.
Денят беше твърде далеч от идеалното, но все пак ти ми напомни да дишам, без дори да го знаеш. А аз не забравям, колкото и да се опитвам. Винаги ще го има нелепия кръстопът, когато най-малко имам нужда да бъда обърквана. А ти винаги ще бъдеш онзи, който ме спасява, незасивимо дали го заслужавам или не. Ще ми се да можех да ти кажа всичко това, но нямам право. И все пак, аз и блога ми знаем истината.

btw. Dear Blue,
Зная, че световете ни по нищичко не си приличат и е трудно да ги вплетем един в друг, но наистина се опитвам да го направя. Трябва ми малко съдействие, не мислиш ли? Все още имам онова странно усещане, че когато трябва да си тук те няма, а някой друг заема мястото ти. Жалко е... След толкова много съвпадения нещо такова да обърка всичко, но приключих с илюзиите и лъжите към самата себе си. Забрави за думите и ми покажи, че не ти е все едно. Не искам да съм опция в живота ти, когато ти си винаги на първо място в моя. Твърде много пъти съм била в тази позиция и вече не ми харесва. Отказвам да бъде Магьосникът от Оз.

Няма коментари: