09 май, 2011

Приказки

Просто няма да съм аз, ако всичко не започне да се обърква уж съвсем невинно. Не е станало нещо кой знае какво, но имам нужда да помрънкам, за да ми мине.
Дълго плануваното ходене до мола заплашваше да се превърне в бедствие за кратко, но поне засега всичко е наред. Само трябва да се реши с какво ще се ходи и в колко точно часа. С тази драма се справихме. Другата обаче спасение няма да има. Утре в музея по случай "Дните на поезията" ще се представят презентации за поети от града. Моя милост участва с филм, който първоначално трябваше да не представя сама и да е идеално и слънчево, а вместо това няма да е. Късмет, мечтателко! А познайте сега и как не само няма да се представя както трябва, ами и почти всички ще са заети с нещо друго и няма да могат да дойдат. Не, че е нещо изключително важно, но... Си е важно за мен. И си имах глупавата илюзия, че приказката започва да се написва отново, а тя нямала никакво намерение да се връща при мен.
По дяволите, толкова много ли искам!?
Приключвам с мрънкането и с илюзиите. Няма да си поредното нещо, което ще трябва да преживея - няма да го допусна. Включвам си защитните механизми някак, макар да са блокирали и... Кого заблуждавам? Те нямат намерението да се задействат. Знаят, че нарочно никога не би ме наранил и намират смисъл единствено в твоето "Липсваш ми". Чакам си дъжда и ще вървя боса през локвите, следвайки гласа ти, пък нека си е просто илюзия. Поне си е моята!

Къде
Къде вървим разполовени
през ледове и сквернослов ?
Чуй,еднокрила птица стене –
навярно половин любов.

Кръстьо Кръстев

Няма коментари: