17 май, 2011

До последен дъх

Харесва ми как правиш планове и ме включваш в тях. Дори да си останат просто планове, те някак си допълват онази проклета картинка на теб и мен в ума ми, която отказва да ме остави. Нелепо е, но ще си вярвам на илюзията, колкото и разрушително да е. Ще се наслаждавам на откраднатите от теб моменти и ще допълвам приказката си с думите ти, търсейки несъществуващия смисъл в тях.
Понякога ми се струва, че си твърде далеч, макар да стоиш толкова близо до мен. А друг път, колкото и далеч да си, те усещам твърде близо, сякаш на дъх разстояние. Объркващо е, побъркващо до краен предел. Затова ще си вярвам, защото ако се откажа няма да ми е щастливо. Няма да е същото без теб. Това е единственият план, който мога да направя за себе си. Все пак не обичам плановете. Те са обречени на провал. С теб не искам планове, а само спонтанни мигове, в които да изгувам себе си до последния дъх отново и отново.

Няма коментари: