17 май, 2011

Шах и мат

Имам адски много за писане, а думичките ми ги няма. Има ли смисъл да казвам, че някой е виновен за това и аз пак съм в онова проклето състояние, в което нито мога да забравя, нито някак да го накарам да изпита същото. Глупаво е, толкова е глупаво!
Думите се обърнаха срещу мен и отново е "всеки път за мен няма място в теб". А в мен има толкова много, че бих могла да изпълня всяка частица от себе си с цветовете на неговата усмивка, на игривите очи, на гласа му, докато пее онази песен... Съвсем тихичко шепна думичките от текста, за да мога все пак да го чувам и съзнанието ми започва да си играе с мен. Поредната жестока игра на шах, в която аз ще бъда мат накрая и ще се чудя как да намеря себе си.


Как, по дяволите, да се справя с това? Поне да беше лош и да знаех, че няма да си струва нищичко. Но не е така, никак даже! Не искам и това лято да е като онова, нито да ми мивана. Искам всичко, стига да е с теб, независимо дали ще е хубаво, лошо, убийствено, приказно... Толкова ли е много...
Шах и мат, това е. Ще играя за пореден път на руска рулетка със сърцето си, или поне онова, което е останало от него. Whatever happens, пак ще искам всичко, стига да е с теб.

Няма коментари: