22 май, 2011

I gotta escape reality or something ^^

Спомените ми лежат в кутии за обувки на дъното на гардероба. Там им е мястото на всички призраци от миналото, които от време на време се промъкват в някоя песен и напомнят за себе си. Затова има места, където не ходя и песни, които все още не мога да изслушам до края. Звучи някак тъжно и мрачно, но всъщност лесно се свиква с призраците и границите, които се налага да поставям, за да не мина случайно от някъде и да се окажа в обратно в "Дневниците на пристрастената към илюзии".
Правила съм го това с минаването на границите и никак не е забавно. Ето защо няма да превръщам това в нещо. То всъщност наистина не е. Просто закачка от която ще ми останат още няколко хубави спомени. Но пък ще си ги пазя до последно и няма да ги напъхам в кутия. Няма да си призрак, от когото ще ми се налага да бягам. Дори няма да има песен, която няма да мога да изслушам, надявам се. И ми се иска да има нас...
Имам онова усещане, че отново е 4 след полунощ и имам нужда нещо да се случи, за да си припомня топлината на ярките слънчеви лъчи по себе си. Дори една силна доза вдъхновение ще ми дойде добре, макар че вече имам идея как да си я получа. Утре, след добър сън, ароматно кафе и далеч от онези кутии, пълни с думи, чувства, снимки и частици от самата мен.

Няма коментари: