13 май, 2011

It's his fault ;]

Нека настъпи поредната илюзия. Поне за тази нощ ще си вярвам, че не сам си измислила нищичко. Най-добре лъжа себе си, нали знаеш?
Ставам отново зависима, нуждаеща се от доза ярки цветове. Рисувай с тях по мен. Украсявай думите ми, за да скриеш значението им. Опитвай се да отгатнеш какво си мисля, а аз ще си представям поне тази нощ, че си моето плюшено мече и те гушкам силно. А ти продължавай да ми говориш нежни слова, сякаш писани от самата мен. Продължавай да опияняваш с тях сърцето ми, карайки го да бъде несигурно в своя ритъм.
Единствено ме тревожи утрото. То скоро ще настъпи и ще ми открадне илюзията. А без нея е твърде мрачно и безцветно. Самата аз съм някак сива. После се появяваш и се усмихвам глупаво, надявайки се и аз да бъда лъч светлина в твоя ден, както винаги си ти за мен, sunshine.


Писах го снощи на телефона си преди да заспя. А днес по физика учихме за дифракция на светлината и наблюдавахме цветовете на дъгата. Петък 13-ти не е чак толкова лош и то по твоя вина. После защо съм се усмихвала. Ми... It's his fault! :)

Няма коментари: