19 май, 2011

Optimistic me

Официално изтрих последните месеци от телефона си, за да имам място за нови. Старото отива в кутия, която ще напъхам в дъното на гардероба и ще посрещна юни с усмивка и може би малко вдъхновение.
Той искаше да прочете книгата, за да се докосне до мен. Не спирам да се питам какво ли ще открие в нея, щом това се случи. Предстои интересен ден и вероятно ще има за какво да пиша. Исках света и все още го искам. Но това звучи като от преди. Искам света и ще го имам!
Искам да бъда едно от онези момичета, които могат да преживеят всичко, да запазят каквото е останало от сърцето си и частиците от него да обичат все така силно, както когато са били заедно. Искам да вярвам, както той вярва дори в невъзможното. Не искам просто да бъда мечтателка, а да сбъдвам мечтите си. Искам да избирам винаги битката пред бягството и да бъда смела, както никога досега. Поне това научих от последните месеци. Знам, че не бива да го казвам и да предизвиквам съдбата, но точно в този миг се чувствам някак непобедима, след като успях някак да се справя и да стигна до тук. Чувството ще си отиде само след няколко минути, когато ще спра да пиша този пост, но поне го е имало за малко.
Започвам един свой личен експеримент. Всеки ден ще се опитвам да изписвам поне по страничка по някоя от историите. Дори да е адски зле написано, поне ще го има. Трябва да я мина тази проклета граница с белия лист. Това ще бъде първата ми малка стъпка към новата ми решителна самоличност. Стискайте палци!

Няма коментари: