08 юни, 2011

Dark and twisty

Съдбата по всички възможни начини продължава да си играе с мен. Забавно й е да ми припомня за думи, спомени и далечни случки, които изплуват в съзнанието ми като вълни и ме блъскат насам-натам. И това е само на моменти. През другото време не са просто вълни, а е постоянно напомняне за това и онова. Сърцето ми не знае какво може да поиска и го е страх дори да прошепне нечие име, за да не остане пак самичко и разбито на парченца. Ума ми тъкмо е решил да поставя обратно защитните механизми и тогава се появяват глупавите сънища, в които ти спасяваш мен, гушкам теб вместо плюченото си мече и отказвам да те пусна. А после се събуждам и мисълта, че е било само сън ми спира дъха, побърква ме.
Нищичко не зависи от мен и нищо не мога да поправя. Искам нещо да се случи, нещо да се промени. Липсва ми усещането за цялост, за цел и посока. И си седя и чакам вълните, защото съм свикнала винаги да ги има. Твърде много станаха нещата, за които не мога да говоря и мислите, които не бива да се появяват в ума ми. А идва лятото, което докрай ще ми разкаже играта с тоя моя късмет.
Извинявай, то аз сама си бях виновна. Ти само си се държиш адски мило и все ми привличаш вниманието, та после да има защо да сънувам подобни глупости. И после кой пак ще има нужда от въздух и поправка на съставните части, защитите и психиката - моя милост! Та, продължавай все така да си ме включваш в оная идеалната приказка, която уж аз сама си я правя, ама ти ми държиш ръката, докато я измислям и я пиша в съзнанието си. Продължавай да ме караш да си вярвам. Нали после ти ще си незабравимия, а аз глупачката, която няма да знае на кой свят се намира, когато теб те няма наоколо. Познато ми е толкова много, а не мога да избягам, колкото и силно да искам. Няма къде да избягам, защото и вдъхновението ми ме заряза в идеалния момент. Ама то за какво друго ми е да имам сърце, освен за да има какво да разбиват в мен.
И не, не ми се иска да ги говоря всичките тези песимистични глупости, но ако поне за миг се вмъкнеш в моя свят изцяло, ще знаеш защо не мога да съм винаги усмихнатото слънчице, дори за теб. Защото колкото и да ми се иска да го повярвам, ти не принадлежиш на моя свят. Твърде си слънчев, цветен и приказен. А аз съм мрачна и сива, изписана само в глупави думи. Мечтателката, която я е страх да мечтае. Влюбената, която я е страх да обича. Писателката, което се крие в собствените си думи, за да не открие някой каква страхлива глупачка е всъщност.
И после вярвай в мен... В онази, която ти искаш да бъда. А коя съм - дори не съм сигурна, че помня.

Няма коментари: