21 юни, 2011

Haven't I always loved you ?

Отново, за пореден път, пак ми ги няма думите. След адски много планове петък вечер се превърна в парти, на което бях с моето Муше и още няколко момчета. Естествено и той беше там, което всъщност беше смисъла на цялата вечер. Пределно ясно ми е, че няма нищо повече от просто готино приятелство, но някак си в онзи идеалния свят вероятно би могло да има. Защото където и да попадна е там и винаги ме спасява. Понякога от другите, а друг път от самата мен. Затова и си имам идеална негова измислена версия. Ениуей...
Излязохме тайничко навън, защото братовчед ми даде идеалната идея да идем до гробищата посред нощ. Измъкнахме се. А аз и той бяхме последни и не бяхме сигурни накъде са тръгнали останалите. С теб бих могла да отида навсякъде, знаеш ли... Без нито за миг да се уплаша. По обратния път някак си ръката му се озова около мен и аз също го гушнах. Докато не започнахме да се закачаме и да се правим на сърдити. Ох, а толкова му отива да е такъв - уверен в себе си. Твърди, че бих направила всичко, каквото ми каже уж на шега, а не осъзнава колко всъщност е прав. И аз му противореча, лъжейки самата себе си, че не е вярно.


Как, кажи ми, поне за миг да изтрия от съзнанието си онази твоя усмивка. Ще ти хареса, ще ми хареса... Няма да изпадам в подробности, но тази усмивка дълго време ще ме побърква.
А после около четири след полунощ, когато си е моето лично време на мрак точно преди изгрева оставам будна, за да стоя в стаята, гледайки към него. Кара ме да прочета най-любимата ми част от моята си книга и аз попадам там сред страниците. Започвам съвсем тихо да прочитам редовете до края на сцената и той си представя какво ли бих могла да напиша, ако всичките му мисли, скрити зад онази усмивка станат реалност. Самата аз се чудя колко ли интересно ще е писането тогава, ако изобщо мога да си намеря разума и думите след това.


После ляга на дивана, а аз оставам загледана в него. Започваме съвсем ненадейно да си говорим, при това на английски. Той ми разказва части от себе си, а аз се оказвам въвлечена в разговора и му споделям нещо, което само веднъж съм изричала пред някого. И не ме е страх, защото той по-добре от мен знае усещането. Познава и невидимите белези, които остават у някого... Признава си, че не е знаел тази част от моята история, а аз чувствам, че мога да му кажа всичко... Чувствам го толкова близко, че почти забравям колко далечни сме понякога. И лежим един до друг, всеки гледайки към другия в полумрака на идващия нов ден. Шепнем думите си, изморени от разговори и емоции. Той отново обвинява мен, че не го оставям да спи, а после затваря очи, прегърнал възглавницата си. Имам нужда да заспя, но вместо това не мога да откъсна поглед от него. Тъмните ми изморени очи проследяват всеки един милиметър от лицето му, стараейки се да запомнят и най-малкия детайл от този миг. Зная, че ще искам да си го спомням, точно както онази усмивка. Мислите ми са съвсем изгубени, но някак си осъзнавам колко силно ми се иска да има нас и да принадлежа на него. Припомням си онзи филм, където казваха, че любов било да гледаш някого, докато той спи спокойно. Не съм сигурна какво е онова, което ме кара да пиша по този начин, точно както преди, но... Не зная дали просто го харесвам или наистина съм започнала да се влюбвам адски много в него. Дори нямам идея дали искам да е до мен, или просто имам нужда да го има. Знам единствено, че обожавам онова чувство, което се появява в мен, когато той е наблизо.


Прекарах последните дни в мисли за бягство. Исках да избягам от него, от себе си, от спомените, от онова, което не искам да си призная, че чувствам. А днес ме питат дали искам да замина за Бургас и осъзнавам, че нямам смелостта да се отдалеча... Какво ти бягство, та аз не си представям нищичко по-далеч от него. И нито един план не си го бива достатъчно без него. Как, по дяволите, мога да избягам от това? И дали изобщо бих имала смелостта да го направя?

“How can one step away from you ever be anything for me but a step in the wrong direction?”

Ще ми се разкаже играта отвсякъде заради подобни самопризнания. Както каза днес един бонибон, който се държи като идиот: "Аз съм Ем и съм зависима." Пристрастена към всичките цветове, съдържащи се в думите му, прилива на емоции в погледа и потайната усмивка. Предстои преиодът на абстиненция, след което ще ми трябва адски много лепило и някой, който да ми помага с лепенето, защото от мен няма да е останало много. Та, това лято ще ми се разкаже играта отвсякъде, като всяко друго. Забравих да спомена, че и той си има песен. Всъщност са доста, но той не знае за тази, а тя ми напомня адски много на него.

"Haven't I always loved you ?"



1 коментар:

Тед каза...

колко познати са ми тези чувства и колко пъти съм стояла будна, за да мога да гледам моя ангел, който спи и сънува. и как съм искала да запомня всяка една част от него..