13 юни, 2011

il m'aime pas du tout

-Мразя ви всички! Без изключения!
-Няма да ти говоря повече.
-Стига. Знаеш, че беше шега.
-Знам ли?
-Вече знаеш.
-Значи аз съм изключението.
-Да съм казвал подобно нещо? От всички най-много мразя теб. Затова и изобщо не си говорим в този миг, нито прекарвам времето си с теб.
-Знаех си. Вероятно никога досега не си мразил някога толкова много.
-Освен себе си.
-Тук обърка омразата с любовта. Защото обичаш себе си.

Пожелай ми нещо, а аз ще пожелая на теб. Така няма да е просто желание, а магия. Звучи ли като приказка или започвам да си създавам поредната илюзия? Има ли значение, след като това ми дава смисъл да очаквам утрото с нетърпение и да се чудя какво ли е било желанието.
И знаете ли до какъв гениален извод стигнах - на някои момчета им отива да бъдат идиоти и да се държат идиотски. Но на моя Слънчо никак не му отива, защото принадлежи на приказка. И все пак се държи идиотски, което го прави още по-слънчев, пристрастяващ и приказен. Yeah, i know. I have complicated thoughts and feelings tonight. It's his fault.

Няма коментари: