01 август, 2011

Ем и аз

Нещо не е наред. Трябваше да съм малко по-побъркана от обикновено, а всъщност съм се поправила. Повреденото почти не си личи, освен когато от време на време, когато някоя мелодия остане в ума ми. Подредила съм всичко в идеално хаотичен ред по шкафовете. Дрехите ми са забравени в багажната чанта, готови за следващата среща с морето. Почти всички спомени са събрани в кутии, които с усмивка мога да отворя и да разглеждам с часове, с няколко малки незначителни изключения, които да потвърждават думите ми.
Не мога да не бъда благодарна, че някой някога се е появил в живота ми, оставяйки следи. Както ми беше казала Теди, ако правилно си спомням, щом съм била щастлива в даден миг, значи няма защо да съжалявам. Именно от онзи миг съм имала нужда. В него съм се разляла на хиляди вълни, докосвайки пясъка и вземайки със себе си малки частици, които да ми напомнят за своя бряг.
... Докато не си намеря остров, от който да открадвам мигове непрестанно и никога да не е достатъчно. (звучи егоистично, знам)
Почти съм открила себе си, пак. Поне така си мисля, докато чета онази хубавата книга, за която споменах по-рано. По-скоро съм решила, че ще се изгубвам отново, но този път наблизо, за да не е за дълго. Ако някой ми намери смисъла и на това, значи ме познава по-добре отколкото си мисля, че е възможно.
Опитвам се да казвам неща, без в действителност да изричам думите. ASL мания. И това ще го науча как става. И ще изричам всичко без думи, без глас... Обичам я тази игра на криеница. Аз ще казвам всичко на блога си, пък вие се опитвайте да ме разберете без негова помощ. Няма да е особено трудно. Май държанието ми издава повече, отколкото ми се иска, но все пак... Надеждата умирала последна.
Утре ще бъде ден за cupcakes. Харесва ми да го пиша на английски. Звучи някак по-величествено.
И вече не просто "трябва". Зная защо. Защото имам намерението да пиша стойностни неща, а за целта ми трябват смислени идеи. А какъв по-добър начин да си намериш идея, ако не разгърнеш съзнанието си във всички възможни посоки, оставайки го да те отведе към нови чудни светове. Пък и бях забравила най-важното. Нито една книга не си струва четенето, ако героите в нея не останат поне за ден в ума ти. А ако е наистина добра, то те ще останат и в сърцето ти, при това завинаги. Такава книга искам да напиша и май вече имам началото на една. Само малко вдъхновение, Ем. Потърси го, намери го и никога не го оставай да си отиде отново!

Няма коментари: