23 август, 2011

хаотичност до полуда

Ако не друго, то поне писането ми се върна. Трябват ми още лоши навици, грешки и побъркващи неща, за да мога да пиша, да пиша, да пиша... То е като музиката и като всяко друго изкуство - лекува те от всякакъв вид настроения, емоции, чувства, преживявания. Дори "лекува" не е точната дума. По-скоро ти помага някак си да запазиш всичко в един добре подреден хаос от думи, към който да се връщаш, когато започнеш да забравяш колко скъп ти е бил някой спомен.

Обичам кафето си без захар, за да ми напомня за вкуса на устните ти сутрин.
Обичам питието си твърдо, за да забравя за това колко убийствено ми липсваш.
Обичам шоколада в двойни количества, за да не плача, когато изричам името ти.
Обичам музиката да е силна, за да заглушава всяка мисъл за теб. -16.08.


Няма нищо по-хубаво от това да изгубиш контрол за мъничко и да спреш да се замисляш за следващия миг, наслаждавайки се на сегашния. А аз съм далечна, слънчева и може би влюбена, защото за него не съм перфектна, а единствена, надявам се. И обстоятелствата не са от значение, поне в този миг. А аз обожавам вкуса на кафе по устните му и как всяка целувка те кара да искаш още и още. Трудно ми е понякога да задържа поглед върху неговия. Твърде е побъркващо. Забравям всяка мисъл и подминавам знака "СТОП" с бясна скорост. Правим си спомени, нали? Не ми отговаряй, зная. Забравете за дишането, с него не ми е необходимо, стига устните му да са върху моите, да ме следи с поглед и всеки един сантиметър от кожата ми да мирише на него. -10.08.

Няма коментари: