24 август, 2011

хартиени птички ... мър

Вече си имам летящи птичета в стаята. Висят на конец и се полюшват нежно. Продължавам да правя още и още, защото това ми дава смисъл. Не зная защо. Зная единствено, че трябва. И ми се иска да можеше ... Нямам думичките за това.
Две са нещата, които спират дъха ми. Едното е да съм тук, а той да е там. Другото ще мине. И вече мога да започна да си мисля каква ще ми бъде втората татуировка, защото мястото е избрано. Трябват ми лоши навици и си ги създавам самичка. Хубавите не ми вършат особена работа. И вече си научих урока да не пускам онези песни. А тъкмо когато бях в достатъчно лошо настроение, че да ги изслушам едно прозорче в един сайт ми припомни да продължавам да дишам.
Ако не сте гледали филма "21", препоръчвам го. Адски е хубав и почти няма сладникави моменти. А в последно време сладникавите филми никак не ми харесват. Предпочитам нещо грабващо с елементи на романтика в около две сцени, отколкото лигави филмчета с клиширани реплики.
Още нещо важно - за пореден път доказвам на себе си, че най-добре се справям с всичко сама или с помощта на приятелите си. Те са онова семейство, при което съм в безопасност. В тях се съдържа онова "у дома", за което мисля съм писала няколко пъти досега. Както беше тогава, макар и за кратко. И ако имах правото да избирам, никога не бих се върнала отново обратно към това тук и четирите ми стени. Не, че не са в най-адските цветове и не пазят в себе си твърде много от самата мен. Но то е прекалено много, а понякога не искам да съм всичко. Искам да съм просто себе си, каквато съм в този миг - без минало, спомени и неразказани истории. Като онази любима моя история за влака и френската песен. Точно тя ме описва изцяло , затова и смятам да и посветя още доста време в размисли и писане.
Обичам да запечатвам спомени в думите си. Обичам да препрочитам стари постове и да откривам някоя скрита история в тях. Нещо, което само определени хора биха могли да познаят. И все пак ... Просто ще продължа да дишам и да изливам себе си в думите. Приятно четене!

Няма коментари: