30 август, 2011

How you remind me

and it's like I wanna tell the world what you mean to me. but i'm also scared that someone would take you away from me. i wanna put it all in words and i can't, because i'm afraid i won't be able to write it all down as perfect as i want to. it's like ... i there's nothing i can do with my mind, but my heart always comes up with some stupid idea. you know, it sucks to know that someone's heartbeat kinda sounded perfect with yours and you may never hear it again, simply because that someone may never be that close to you again. so... let's forget about the world for a while and smile for all the perfect memories we made as if the summer would never end.

Вървя си аз съвсем тихичко с другите и в един
момент пак се сещам за нещо. Може да е думичка, жест, песен. Автоматична реакция ми е да се сещам за подобни неща на всеки няколко секунди. Опитвам се да си представя какво ли би било... Зная, че ще съжалявам за подобни мисли и все пак някак си ми се иска да си представя идеалната илюзия, с която да се приспивам всяка вечер.
Не е трудно да си повтарям една лъжа сто пъти. Трудно е да повярвам в нея. Не, че ще има някакъв смисъл след още няколко дни. Просто ще върша пълните глупости, както всеки път. А после ще има и за какво да мрънкам на блога си.
Не исках това да напиша, но някак си не ми се получава особено смисленото писане. Carpe Diem. Стискайте палци само това, което съм си наумила да ми се получи, че ми писна само да измислям схеми и никоя от тях да не може да се осъществи.
Знаеш ли... В този миг ти си човекът, на когото бих се обадила, за да ти разкажа как мина деня ми. Но нямам право. Дори да се обадя, единствено ще направя всичко малко по-сложно. А някак си искам да съм повод за усмивка, не за тъга от това, че ти си там, а аз тук. Друг е въпроса колко нещастливо и неусмихнато ще ми е, когато се появи онази приказната, която ще те кара да се усмихваш, докато аз съм тук, а ти там. Ето това ми е проблема. Не ми се иска да приема идеята, че няма да си мой, а на някоя друга. И не казвам, че тя няма да е по-добра от мен и няма да заслужава усмивката ти. Но точно в този миг тази мисъл ме плаши твърде много, защото все още всичко случило се има твърде голямо значение. Whatever happens... Да живеят адските спомени и дано си направим още някой ден, на някой плаж ... мър ..

Няма коментари: