25 август, 2011

Like a fingerprint on your heart

Има си незабравими моменти и незабравими хора. Спомени, които с мастило са се вписали някак си в нас и няма как да ги премахнем дори да искаме. Обичам да се връщам към даден миг само благодарение на някоя думичка, случайно вмъкната в някой разговор. Едно от малкото неща, за които мисля не съм споменала все още е и как ...
Бях като в балонче, отдалечено от останалия свят. Само ние и музиката, към чиито ритъм не се вписвахме никак, но все пак я имаше, за да прави прошепнатите думи още по-незабравими. Когато попаднеш заедно с някого в подобно положение, започваш да забравяш какво друго около теб е имало смисъл. Важни сте само ти, той и целувките, спиращи дъха.
А после, когато ти се наложи да се върнеш към реалността, започваш да се питаш "Къде попаднах?" Ето това му е сложното. Свикваш да приемаш нещо толкова обикновено, като тихото биене на нечие сърце, за нещо специално. За кратко това едно нещо се превръща в смисъл на всичко, което правиш. И дори дишането вече не е важно.
Не е трудно да се научиш да живееш без някого. Трудно е да продължиш да правиш съвсем обикновени неща, като пиенето на кафе, събуждането сутрин, заспиването, стоенето пред компютъра, без този някой да е до теб. Едва тогава осъзнаваш колко следи от него носиш в себе си и как си оставил част от себе си там някъде сред музиката и целувките. А те са идеалния начин да забравиш за реалността.
Дори да се събудя в 4 след полунощ, няма да мога да го целуна съвсем нежно, за да не го събудя. Сутринта няма да чуя алармата в 8 и да му повтарям, че трябва да става, или да го събуждам, рисувайки с пръсти по кожата му. Нито ще ми каже, че ще се видим после, защото това "после" може да е след доста дълго време. И колкото и спомени да изпиша в блога си, колкото и пъти да повтарям в ума си всяка негова дума, всеки жест, всяка усмивка... Дори да успея да излъжа себе си, че някой ден на някой плаж нещата ще са не както преди, а по-хубави ...
Не е трудно да се научиш да живееш без някого. Трудното идва, когато правиш нещо съвсем простичко и усетиш липсата на този някого. Опитваш се да правиш същите неща, да слушаш същата музика и да запечаташ колкото се може повече неща от него в себе си, за да го запазиш близо поне в сърцето си. А той винаги ще си има място там, дори и да не се опитваш. Защото си има незабравими моменти и незабравими хора, които идват в живота ни и оставят следи, които нищичко не може никога повече да заличи.

Няма коментари: