06 август, 2011

Me needs to breathe

Всички ние сме подвластни на своите чувства и емоции. Самата аз не съм изключение от това правило, което е адски побъркващо, ако трябва да бъда честна.
Като говоря за правила и аз си имах няколко, при това доста ценни и научени благодарение на доста неприятни, но важни уроци. Правим грешки и се учим, нали? Проблемът е, че някои грешки ги повтаряме пак и пак, надявайки се резултатът да е различен. Същото е като да четеш една и съща книга отново и отново и да очакваш различни резултати - безполезно и разочароващо.
Едно от тези правила е никога, ама никога да не правя планове, дори и само въображаеми, измислени само от мен за мен - илюзии. И все пак съзнанието ми не чака покана и ги прави. Извърта реалността така, че да се хареса на изкривеното му разбиране и докато успея да осъзная какво се случва вече поредната глупава грешка е допусната.
Така че, всичко да върви по дяволите! Писна ми от едни и същи въпроси, за които да търся отговор, от задънени улици, от вечно повтарящи се до полуда сънища и илюзии. Отказвам да бъда Магьосникът от Оз, за вече не зная кой път. И ако някой може да ми обясни как, по дяволите, трябва да се държи моето 18-годишно Аз, ще съм му адски благодарна. Как трябва да кажа нещо, за да не прозвучи като нелепа шега? Какво трябва да направя, за да не звуча наивно като малко дете? И как, по дяволите, все на мен нещо не ми е наред?
Доказах ли споменатото в началото правило? Самата аз съм вярна на своите чувства и емоции, а те в момента не са особено положителни. Ето и друго много важно правило - keep breathing! It get's better in the end. If it's not better, then it's not the end.
Пожелавам усмивки, слънчеви дни и почивка на плажа до морския бряг. Ще бъда оптимист, пък! Да видим до кога.

Няма коментари: