31 август, 2011

One and only

Нищичко вече няма да е същото. То от известно време насам е така, но едва сега имам смелостта да го призная и пред самата себе си. Не бях сигурна какво да правя оттук нататък. Дали да се опитвам да забравям или да се мъча да запазя всеки детайл, сякаш все още всичко е твърде близко, а не далечно. Правилно решение едва ли има, така че да става каквото си ще, пък аз ще си пазя лошите навици и ще си спомням за хубавите спомени.
Мислех си това да е последният ми пост, изпълнен със спомени и повече да не позволявам на съзнанието ми да си играе с мен. Поне ще се опитам ...
Но днес си спомних още нещо. Как се изрича думата "романтика" с френско Р. И как цялата романтика на света е събрана в него. Все още мога да се засмея на толкова мимолетни спомени, че сякаш са били едва вчера. Нямам право да продължавам да си дописвам приказката и да си пожелавам на падаща звезда да си имам яхта или две. А и има нещо адски тъжно в това да видиш падаща звезда - как прекосява небето с ярка светлина и после изгасва завинаги.
Знаеш ли, че има съзвездие, което описва моята буквичка в небето. Нарича се Касиопея, което на старогръцки означава "тази, чието слово блести".
Сега е време да си поставя границите и повече да не споменавам нищичко. Трябва да напъхам всяка думичка в някое скришно кътче от самата себе си и някак да помня, без да си припомням. Не е трудно да съм далеч, но си е някак убийствено. И зная, че нямам право да го казвам, но все пак си ми липсваш, а времето си минава. Харесва ми да повтарям отново и отново някой спомен, сякаш ще го запомня по-истински и някак си ще се върна отново обратно в него. Обичам си спомените и тази беше най-адската седмица на света, защото беше част от нея и от самата мен.
Исках да напиша нещо съвсем различно, но... Думите ме предават, когато най-много имам нужда от тях. Абстиненцията няма да приключи скоро, но пък чашата си е наполовина пълна. А останалото ще запълня със спомени и думички. и все пак ... някой ден на някой плаж ... може би отново ще си правим спомени. Не, не искам да си просто спомен. Някак ми харесваше да зная къде си през цялото време, а утре това ще се промени. Идва нов ден, с него нов месец и всичко от тази една седмица ми става все по-далечно и мило. Не мога да си представя онзи ден или час, в който вече няма да имам ни най-малкото право да те наричам мой. Не съм сигурна, че и сега го имам, но така го чувствам. А най-добре знам как да следвам сърцето си.
Усмихвам се, пускам някоя щастлива песен и си намирам занимание. Спирам с думичките, мимолетните спомени и сладникавите постове. Подреждам хаоса в себе си и някой ден света отново ще си е цял ... И нищо в него няма да е същото, както преди ... защото моя свят за малко бяхме аз и ти ...

Няма коментари: